Пари на германския и френския данъкоплатец са вложени навсякъде - от нивата и лозето до софийското метро, магистрали и върхови технологии

Нови данни опровергават натрапваната от „фабриката“ за насаждане на евроскептицизъм  мантра, че членството в ЕС едва ли не ощетява финансово България и нейните граждани.

Откакто е в Европейския съюз - тоест от 2007 г., страната ни е получила от общия бюджет на ЕС над 56 млрд. лева, сочи справка на Министерството на финансите за периода 2007 - 2025 г. На практика евробюджетът е най-големият инвеститор в България.

Всъщност притокът на евросредства за посочения период е още по-голям - близо 77 млрд. лева, но от тази сума са извадени годишните вноски, които България като член на съюза прави в общата каса на ЕС. Само за 2025 г. картината е следната  - почти 7.9 млрд. лева преведени от Брюксел срещу 2 млрд. лева вноска, което означава, че България е била на плюс с близо 5.85 млрд. лева. 

Мнозина не си дават сметка, но тези огромни финансови инжекции са навсякъде в живота ни - в  магистрали, шосета и улици, в метрото и в новите мотриси на БДЖ, в модерните трактори на село, в обновени училища, болници, детски градини, в пречиствателни станции, ВиК съоръжения и депа за отпадъци, във високи технологии, иновации и скъпа техника в цехове и заводи. 

Благодарение на т. нар. кохезионни политики на ЕС по-богатите членки помагат на по-бедните да настигат, да се развиват ускорено. Така за държави като Германия, Франция и Италия с по-развити икономики членският внос е много по-голям от средствата, които получават от бюджета на ЕС, а страни като България са „нетни бенефициенти“  - получават далеч повече, отколкото дават.    

Докато за ефекта от еврофондовете у нас има всякакви мнения, всички са единодушни, че има много пропуснати ползи. Заради лошо управление и повсеместна корупция, завладяла дори съдебната система, България е похарчила неефективно или дори е загубила много от полагащите й се пари от бюджета на ЕС - включително заради закъснения и пропускане на срокове за усвояване, довели до отписване на средства; заради финансови корекции (орязване заради нередности и пропуски при изпълнение на проекти), заради безумно раздуване на разходи, нагли схеми за източване, лошо подреждане на приоритети и инвестиране в безсмислени дейности. 

Ако не бяха всички тези дефекти на „усвояването“, ползите от еврофондовете щяха да са още по-големи и видими.

Яна Бонева