Вицове за Чък Норис не съществуват защото... историите са действителни...

При доктора: - Докторе, помните ли, че преди 3 години идвах при вас? - Да, помня. - Тогава ми казахте да избягвам влагата. - Да, казах ви. - А може ли вече да се изкъпя?

По-добре човек без състояние, отколкото състояние без човек!

От хотелска стая се чуват стонове и пъшкания, после тишина, а след малко - гласове: - Аз се казвам Иван, а ти? - И аз!

Песимистът оплешивява, а оптимистът става по-аеродинамичен.

На едно момче му се допишкало. Майката му отива да го изпишка, а то крещи "Не искам ти, искам баба, искам баба". Майка му го пита учудена "Защо баба ти?" То се усмихва и отговаря "Защото й треперят ръцете".

- Защо цените на хранителните продукти растат едновременно с рейтинга на правителството? - В България няма логика просто...

Звъни личния лекар на Васил Божков: - Извинете, но мисля, че не ме разбрахте правилно, когато Ви казах: "Занимавайте се със спорт, например футбол". Нямах предвид да купите ЦСКА.

Обява за работа по време на големите жеги: "Търся работа в хладилен склад, транжорна, ледена пързалка или в краен случай в моргата. Желателно е денонощно и без почивни дни."

Две приятелки си приказват: - Моят мъж не ме е докосвал с пръс дори повече от 6 месеца! - А аз не се оплаквам - много е редовен моя и честичко се разписва! - И как така, дай някакъв съвет и на мен! - Ами купуваш си ефирно, секси бельо и то ще свърши работа! - Ами за всеки случай ако не помогне? - Тогава оставаш чисто гола и няма как да не го забележи. Речено-сторено - купила си женицата бельото и си го облякла. Като се прибрал мъжът и тя се завъртяла около него, но той изсумтял нещо и това не подействало. Дошло време за план "б" - съблякла се гола голеничка и когато мъжът й се приближил до леглото, тя демонстративно се развила и отново... нищо. Ядосано с отчаяниев гласа тя попитала: - Е, пак ли нищо не забеляза, пияницо долен? - Как да не забелязах - купила си си нова нощница, ама защо поне не си направи трудът да я поизгладиш?

Иванов (ищец) подкупил съдията със 100000 долара. Петров (ответник) подкупил съдията със 120000 долара. Съдията постановил: Да се върнат 20000 долара на Петров и двамата да се съдят справедливо.

- Вече няма никога да го чакам с вълнение, кога ще чуя стъпките му, и как ще звънне на вратата точно в седем вечерта! - Божичко, какво се е случило? - ... и повече никога няма да вечеряме на свещи.. - Но какво е станало? -... и той повече няма да седи до мен вечер и да ме нарича с нежни думи, както през последните две години. А довечера ще изгоря всичките му любовни писма! - Какво става? Разделяте ли се? - Не! Просто ще се омъжа за него!

- Нямам какво да крия, освен 50 килограма трева на балкона.

Изгубил се е сина на шеф от Генщаба на армията - момче на 12 години, особени белези - подполковник.

Разправя се като истински случай в Икономическия институт през 80-те години... Имало предподавател, за чийто изпит се знаело, че ако се занесат три бутилки коняк тройката е уредена. Та отишъл един студент и като сядал за изпитване оставил до стола си плик, в който се виждало, че има бутилки коняк. Предподавателят веднага му взел книжката и му написал тройката. А студента казал: - Благодаря! Довиждане! ...взел си плика с бутилките и си заминал.

Две армии стоят, насочили оръжията си една срещу друга. - Господа, стреляйте първи - благородно предлага лейтенантът на френските мускетари. - Не, господа. Стреляйте първи вие - отговарят англичаните. - Стреляйте първи, господа - настояват французите. - Не, вие - упорстват англичаните. - Стреляйте, господа - продължава да ги призовава лейтенантът. - Не, господа, вие - държат на своето англичаните... Започваше осемдесет и седмата година на Стогодишната война...

Студенти си говорят: - Знаеш ли, че нашия преподавател си говори сам със себе си.. - И нашия. Но не се усеща. Той мисли, че го слушаме.

Красотата ще спаси света. Фьодор Достоевски

Международна компания пие кафе в изискано кафене. Американецът моли жена си: - Би ли ми подала захарта, захарче? Малко по-късно, французинът: - Малко мед, медунчо! След минутка иде ред на българина: - Подай ми млякото... (кратък размисъл)... краво такава!

Когато съм прав, аз обикновено се ядосвам. A Чърчил се ядосва, когато не е прав. Така се излиза, че ние често се ядосваме един на друг. © Шарл де Гол