Събота, 24 октомври 2026 | Перник Облачно 14°

Всички категории

Едно коте се разхождало в парка, когато минало покрай едно езерце. То погледнало натам и забелязало във водата малка наденичка. Котето много се зарадвало и понеже водата била плитка то протегнало лапичката си, издърпало наденичката и я изяло. На следващия ден докато котето се разхождало, то пак погледнало в езерцето. Там имало друга наденица, само че по-голяма. Този път се наложило котето да пъхне целия си крак във водата за да я извади. След това я изяло. На следния ден нещата се повторили, но този път наденицата била огромна и била на дъното на езерото. Изглеждала много апетитна, но била толкова надълбоко, че котето наистина трябвало да се понапъне за да я извади, и тогава то паднало... Поуката от историята е: Колкото по-голяма е наденичката, толкова по-мокро е котето!
Оценка 5 от 1 гласа
Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: - Здравей Боримиров! Боримиров много се изплашил и си казал: - Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре! Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: - Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече! Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала: - Здравей Боримиров! Боримиров се ядосал и я попитал: - Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила? - Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!
Оценка 0 от 0 гласа