Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 14°

Любими Герои

Местят лудите от една лудница в друга. Разстоянието било голямо и ги качили на самолет. По време на полета не спирали да играят футбол в самолета. - Абе докторе, - притеснил се пилота - вземи ги мирясай тия лудите, че вземем да паднем... Доктора отищъл до салона: - Ако не спрете веднага, ще паднем и ще се разбием. Лудите се опулили и среснато седнали по местата си. Видимо доволен доктора приседнал пак до пилота, но само след две минути същата работа, второто полувреме на мача започнал. Доктора пак опитал, онези се спрели, но пак за няколко минути. - Докторе, ти с тези луди неможеш се справи, нека аз опитам- станал пилота и право при лудите. След малко се върнал, а доктора го посрещнал с усмивка: - Каквото и да правиш, след две минути пак ще започнат. Но се мкнали 5, 10 минути, половин час, никакъв шум: - Абе капитане, какво им каза на тия, че се усмириха така - попитал доктора. - Нищо, само им отворих вратата и им казах, да играят в двора....
Оценка 0 от 0 гласа
Бай Ганьо, французин и американец корабокрушират по време на околосветко пътешествие с яхта. Те са единствените оцелели, но за нещастие попадат на самотен остров населен с канибали. Човекоядците ги залавят и вожда поставя условие: - Сега, всеки ше каже откъде идва и аз, ако я знам тая държава няма да го ям! Първи се усмелил американеца: - Аз идвам от Америка... не можеш да не я знаеш: Вашингтон и Белия Дом, Ню Йорк и статуята на Свободата?! Канибала се почесал по главата, не я знаел тая Америка и го изял. Втори пристъпил французина, убеден че, ако не знае Америка все ще е чувал за страните в Европа: - Аз идвам от държавата на любовта - започнал - сещаш се: Париж и Айфеловата кула?! Ква кула кви 5 жълтици си помислил вожда и го изял. Дошъл ред на Бай Ганьо: - Ми... ъ-ъ-ъ... аз.. таковата, направо в казана да скачам! - Кажи откъде си, все пак да е честно - казал с мъдър тон канибала. - Ъъъъъъ.... ми то аз съм от България! - Еее как да не я знам, бре, че аз там съм учил в МЕИ-то бе!!!
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Максим Горки I Вариант: Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка. - Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той. II Вариант: Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек. - Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Оценка 0 от 0 гласа
По какво компютърът прилича на мъжа? 1. Смята се за умен, но не може да се оправи без мамчето. 2. Само да го бутнеш с пръст и той тръгва. 3. Винаги мечтае да попадне в мрежата. 4. Всичко му се скапва със завидна периодичност. 5. Най-добре е да не го бърникаш отзад. 6. Умира си да задава идиотски въпроси. 7. Обича да го четкат и да го промиват със спирт. 8. Не понася рязко колебание в напрежението. 9. Отначало ще висне, а после ще изключи. 10. Жалва се от недостиг на памет, въпреки, че в крайна сметка не му достига мозък. 11. Бръмчи (мрънка), когато го товарят. 12. Сам не може нищо: всичко зависи от това кой го ползва. 13. Когато ти омръзне да го оправяш, накрая разбираш - много по-евтино е да си вземеш нов.
Оценка 0 от 0 гласа