Сряда, 7 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 15°

Любими Герои

Мутри си спретнали голям купон. Довели и жените си. Естествено разговорите се въртели около работата им. Накрая една не издържала: - Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно? Миг мълчание и един се обадил: - Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо... - Добре, добре - прекъснала го изнервена дамата, - я по-добре някаква музикална тема! Пак кратко мълчание и се обажда друг: - А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело? - Абе вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено? След кратко смущение се обажда трети: - Браточки, помните ли как хвръкна оня на Витоша?
Оценка 0 от 0 гласа
Някъв човек си карал трабанта и нещо какво се загледал и тряяяяяс, се забива в един лъскав баварец. Отварят се вратите на бавареца и излизат четири борци, жадни за саморазправа. Човечеца какво да прави вижда че ще яде бой започнал да се дърпа: - Ама чакайте бе момчета така не е честно аз съм един а вие четерима... Най-умният от борците помислил малко и вика: - Каро, мини от него! Човечеца пак почнал: - Ама така сме двама, а вие трима... Бореца пак помислил: - Тичо, мини и ти от него! Човечеца: - Така пък ние сме трима, а вие двама... Бореца се ядосал: - Абе пич я бегай, ние ще се разберем!
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа