- Иванчо, ти ходиш ли на училище? - Ходя, вятър! Пращат ме насила!

Марийка щяла да ходи да спи в Иванчо. Преди да тръгне баба й й казала: - Марийке, сега, като отидеш и като легнеш Иванчо може да поиска нещо от тебе! Ама ти ще му викаш "не бива". Послушала я Марийка, и вечерта си легнали с Иванчо. По- едно време той я попитал: - Марийке, трябва ли да сме на отделни легла? - Не бива, Иванчо! Легнали на едно легло. Иванчо пак я попитал: - Марийке, трябва ли да сме с пижами? - Не бива, Иванчо! Съблекли се. - Марийке, трябва ли да спим? - Не бива, Иванчо! И така цяла нощ не бива... На сутринта Марийка като се прибрала казала на баба си: - Офф Бабо, от твойто "не бива, не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива....

Иванчо и Марийка си играели в обора. Баба им обаче се притеснила какво правят и отишла да ги нагледа: - Какво правите вие тука, бе? - Еми...секс прайм, ма бабо! - Уф, добре, аз помислих, че пушите!

Попитала учителката Иванчо: -Иванчо, ти можеш ли да броиш? - Да мога, татко ме е учил. - След 3 Иванчо, колко следва? - Ами 4-отговорил Иванчо. - Браво Иванчо. А след 7, колко е? - Ами след 7 е 8. - Браво на теб, юнак си. Седни си.А след 10,колко е? - Вале, другарко.

Иванчо пита Марийка: - Каква е разликата между майка ти и баща ти? - Не знам. - Майка ти има мустаци, а баща ти не.

- На колко си години, Марийке? - На двадесет. - Преди три години също казваше, че си на двадесет. - Ами казвах, защото не принадлежа към тези хора, които веднъж говорят едно, втори път друго.

Играят си Иванчо и Марийка в пясъчника. Изведнъж Марийка си изпуснала куклата. Навела се да я вдигне, а Иванчо започнал да я… оправя де! - Ох, боли! Иванчо: - За първи път ли ти е? - Да! - отговаря Марийка - Нормално, нормално!

Урок по литература. Учителката задава въпроси: - Сега ще изучаваме творчеството на най-големия български писател, който същевременно е и поет. Кой е той - подсказвам, името започва с В и завършва на в. Петърчо: - Вазов! - Браво Петърчо, харесва ми логическото ти мислене! По-нататък ще изучаваме поезията на виден поет, който е умрял от туберкулоза. Подсказвам - името започва със С и завършва на и. Марййка: - Смирненски! - Браво Марийке. Харесва ми логическото ти мислене! Иванчо вдига ръка: - Госпожо, кой е този писател, на който името започва с Х и завършва с Й? - Марш навън и утре с баща си тук! Иванчо тръгва към вратата и пътьом казва: - Хемингуей г-жо, но ми харесва логическото Ви мислене..

В час по български госпожата задавала гатанки на класа . -Мъничко,червеничко,посредата с дупка . Пръв вдигнал ръка Иванчо . Госпожата страшно се притеснила че Иванчо пак ще каже някоя глупост , но никой друг не вдигнал ръка и тя се принудила да го попита ; -Кажи Иванчо , внимавай само да не кажеш някоя глупост . -Няма госпожо .Отговора на вашата гатанка е Грамофонна плоча . -Браво Иванчо хареса ми насоката на твоята мисъл. Иванчо попитал : -А сега мога ли и аз да ви задам една гатанка госпожо . Помислила госпожата и му отговорила : -Да разбира се . -Какво е това име което започва със Х по средата У и в края Й . Госпожата побесняла . -Иванчо как може да си помислиш за такива глупости . -Хемингуей е отговора госпожо .Но да си кажа правичката и на мен ми хареса насоката на вашата мисъл .

- Иванчо,защо си обул ботушите си? Днес е топло и никъде няма кал! - Нищо, мамо, аз ще намеря!

Иванчо: - Марийке, да отидем у нас! Марийка: - И какво ще правим у вас? Иванчо: - Ще слушаме музика. Марийка: - А ако не ми хареса музиката? Иванчо: - Ще се облечеш и ще си ходиш...

Започнали да събират доброволци за войната в Косово. Иванчо чул, че било добре платено и отишъл. В един нещастен ден отишъл на бойното поле стъпил на мина. Няколко дена по-късно се събудил от кома и попитал медицинската сестра: - Жив ли съм? - Да жив сте - отговорила тя. - А цял ли съм? - Мммм да-а-а. Позакърпихме те колкото можахме. - Искам да ви помоля нещо - хайде вижте дали оная ми работа е на място. Медицинската сестра вдигнала чаршафа и с усмивка казала: - Да. Всичко си е на мястото. - А пише ли нещо? - Да. - усмихнато казала тя - Пише "ад". Войника като чул претреперал и изпаднал в кома - 2 месеца. След като дошъл на себе си, тя го попитала: - Какво толкоз казах? Казах ти, че пише "ад". - За това и припаднах. Преди пишеше "Иванчо ебача от Димитровград".

Иванчо седи на пода и реве с цяло гърло. Майка му пита: - Кво става бе, що си ревнал? - Ми... щот,... тати си удари.... ръката с чука, когато ковеше един пирон.... - Ти пък, я се успокой! Не трябва да ревеш за такива неща! Трябва да се смееш! - Да.. да.. аз нали... затова рева... щото се смях...

Прибира се Иванчо от училище и с влизането си вкъщи нахълтва в стаята на родителите си, които правят секс. -Тате, какво правиш? -Пращам влака от София за Варна сине. Иванчо излиза и се отправя към стаята на брат си. Отваря и що да види? Брат му е? е гаджето си. -Бате, какво правиш? -Пращам влака от Варна за София. -Иванчо излиза от стаята, влиза в килера и започва да си лъска бастуна. Баща му и брат му чуват странни звуци идващи от килера и отиват да проверят какво става. -Иванчо, какво правиш? -попитали те -Бия телеграма, че влаковете ще се сблъскат.

- Иванчо, нарисувай един домат! - Няма! - Защо? - Ще се изплашиш като го видиш…

Малкият Иванчо: - Мама, лимоните имат ли клюн? - Не, Иванчо. - Значи съм изцедил канарчето.

Малкият Иванчо, се прибира в къщи и казва на майка си. - Днес написах на дъската една дума с 3 букви. Майка му без да го пита му удря един шамар. Иванчо седи и плаче. Прибира се баща му и го пита защо плаче. - Днес написах на дъската една дума с 3 букви, а мама ми удари шамар. - Каква дума написа? - Дом. Бащата отива при майката, удря и шамар и казва. - За дома, трябва да мислиш, за дома...

- Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. - А с мама разговаря ли? - Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.

Учителя: - И така, деца, днешният урок - слънчевото затъмнение. Погледнете фотографията в учебника - какво се намира на края на слънчевия диск? Иванчо: -Boot - sector...

Иванчо пита майка си: - Мамо, кой е моя татко? - Дядо Коледа. - Как така? - Ами как...дойде една нощ, даде подарък и повече никога не го видях