Седят си три мишока в бара и се препират кой е по-яко копеле Първият разправя: — Аз тва капаните изобщо не ги ебавам, влизам в тях за кеф, като щракнат правя вътре няколко упражнения за мускули на пружините и излизам. Вторият вика: — Това е нищо. Аз като свърша дрогата минавам на отрова за мишки… eй така за кеф. В това време третия мишок става и се отдалечава. Другите два мишока се споглеждат и го питат: — Къде по дяволите тръгна? Третия мишок се спира и отвръща: — Отивам си в къщи да оправя котарака…

- Как се лови заек? — Прикривате се зад някое дърво и започвате да издавате звук на морков…

- А може ли да погаля котката ви? — Разбира се! Само момент да донеса йод и бинтове.

Седяло зайчето на един кръстопът и си пиляло ноктите. Минала лисицата и го попитала: — Какво правиш. — Пиля си ноктите, че имам среща с лъвицата – казало зайчето. — Бре, тоя заек, я го виж ти – помислила си Лиса. Тя срещнала вълка и му казала. Вълкът се зачудил, но решил и проверил – отговора – същия. Разчуло се – минали няколко животни – заека все отговаря, че има среща с лъвицата и това си е. Решили животните да кажат на лъва за невярната лъвица. Той слушал, слушал и тръгнал към кръстопътя, гледа – вярно е. Заека седи там и си пили ноктите. Попитал го какво прави, а заека казал: — А… а… а… нищо – пиля си ноктите и говоря глупости…

Две крави си говорят: — Знаеш ли, струва ми се, че ни хранят само за да може да ни пият млякото, а после да ни убият и изядат. — Я се разкарай с твоята идиотска теория на заговора! Цялото стадо ще ти се смее ако разберат, какви ги разправяш.

Наредили се всички животни на опашка пред горската бакалия и чакат. По едно време заекът скок-подскок и най-отпред. Лъвът го хваща, хвърля го на края на опашката и му казва: — Няма да се предреждаш! Заекът става, отръсква се и пак скок-подскок – най-отпред. Лъвът пак го хвърля на края на опашката. — Няма да се предреждаш! Заекът пак става отръсква се и скок-подскок – най-отпред. Лъвът за пореден път го хвърля на края на опашката. Тогава заекът казва: — Ако някой още веднъж ме хвърли, няма да отворя бакалията!

Три лястовици летели и си говорели. Първата: — Аз ще завия на ляво. Втората: — А, аз на дясно. Третата: — Еми аз ще ви последвам.

Едно теле вдига глава и казва: — Мамо! Мамо! Виж, едно куче лети! Мaйкaтa продължaвa дa cи пace и бeз дa поглeждa: — Яж, cинe, яж, трeвaтa e направо трeпaч!

Мечо Пух върви из гората и гледа на едно дърво кошер. Качва се и почва да яде мед като бърка с лапи в кошера. Тръгва да слиза но от меда залепнал за дървото. Не щеш ли по пътеката се задава Прасчо… Мечо Пух се провиква: — Прасчо, Прасчооо, моля ти се отпори ме! Прасчо го отпрал… … след няколко часа завалял дъжд и Мечо Пух сам паднал от дървото.

Зайо Байо си тичал през гората и срещнал Кума Лиса, която се готвела да пуши трева и й казал: — Лисо остави тия отрови, а тръгвай с мене да тичаме за здраве. Лиса веднага хвърлила joint-а и затичала. Срещнали Кумчо Вълчо, който се готвел да смърка кока и Зайо му казал: — Вълчо, хвърляй тия отрови, а тръгвай с нас да тичаш за здраве. Кумчо Вълчо – и той. Хвърлил коката и затичал. Срещнали Баба Меца която се готвела да си вкарва хероин. Зайо й казал: — Мецо, хвърляй тия отрови и тръгвай да тичаш с нас. Баба Меца също затичала. Видял ги лъвът и се зачудил какво става. Попитал гаргата: — Гарго, що тичат тия като луди бе? — Абе Зайо пак се е напушил и се ебава с другите.

Човек пътува през пустинята на камила. Изведнъж камилата си изкълчила крака. „Е, това беше – помислил си човекът – тука си и загинах в тая пустиня“. Изведнъж гледа табела „Ремонт на камили“. Издърпал той камилата някак си до работилницата. Гледа отвън стои механик. Човекът: — Камилата ми си изкълчи крака! Механикът: — На канала! Замъква човекът камилата и я качва на канала. Механикът се приближава, взема две тухли и трясва с тях камилата по яйцата. Камилата надава вик и изчезва със светлинна скорост. Мъжът: — Кво направи бе? Как ще я стигна сега тая камила… Механикът: — На канала!

Котарак и котка се ухажват в задния двор. Котаракът с копнеж я поглежда и измърква: — Готов съм да умра за теб! Тя се взира в очите му и пита: — Колко пъти?

Между две мухи: — Хората са много тъпи! Харчат луди пари за тавани, по които изобщо не ходят!

Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин: — Здравей Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей Арамис! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Атос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Портос! — Здравей вежливо таралежче. — Здравей кон на Арамис! — Здравей вежливо таралежче. Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин: — Довиждане Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Атос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Портос! — Довиждане вежливо таралежче. — Довиждане кон на Арамис! — Довиждане вежливо таралежче. Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…

Баба Меца върви из гората и среща вълка, целия проскубан, насинен, с кръв по козината. Питала го: — Вълчо, що си такъв, бе? А той: — Като си вървях през гората, гледам зад един храст Червената шапчица. Покаже се, скрие се. И аз скочих в храста да я ям. А тя като ме подметна – бой, бой и виж сега на какво приличам. -Така е Вълчо – казала баба Меца – като бъркаш Червена шапчица с червена барета…

Две змии си говорят: — А бе, отровни ли сме? — Не знам! Защо питаш? — Туко що си прехапах езика…

Мечо Пух казва на Прасчо: — Прасчо, Прасчо! Кристофер Робин ни даде 10 делви с мед – по 8 за всеки! — Мечо Пух, как така по осем? 8+8… ? — Аааа, не знам. Аз мойте осем вече ги изядох.

Пингвин и зебра влизат във фотоателие. — Цветна снимка ли? — Не, достатъчно е и черно-бяла.

Срещат се коте и крава. Кравата казва: — О, колко си малко, коте, пък вече имаш мустачки! Котката: — Млъквай! Я се виж колко си голяма, пък още нямаш сутиен!

Прасчо и Мечо Пух са в една лодка. Докато мечо Пух гребе Прасчо спи. По едно време Мечо Пух здравата удря Прасчо по гърба. Прасчо целият в кръв и с разбит нос казва: — Пух, аз мислех, че сме приятели. А Пух му отвръща: — Е па аз откъде да знам ти какво си мислиш.