Морски пехотинец, е изпратен за няколко години на остров в
Тихия океан, пише на жена си и я моли да му изпрати нещо,
с което да се развлича, за да не мисли за красивите островни
момичета. Съпругата му изпраща хармоника и му предлага да
се научи да свири на нея. Когато след две години войникът
се прибира в къщи, прегръща жена си и казва:
- Скъпа, умирам за малко любов! Хайде да си лягаме веднага!
- Добре, - казва тя, - само че първо ми посвири на хармоника.
Их бин българче
Их бин българче унд крефте
мутер мен ме е родила,
с готини блага гешефте
мойта хаймат ми е мила.
Их бин българче унд либе
мойте долари зелени,
и на Вуте да го тресна
първа фройде е за мене.
Их бин българче, ин фрайер
щад насран си аз живея,
българското в мен играе,
щом файда ме залюлее.
Их бин българче унд ваксна
в царски дни и Ново време,
зон на чалга съм прекрасна,
тохтер съм на гадно племе.