Петнадесетгодишен отива в аптека и иска презерватив. Аптекарят хвърля към младока възмутен поглед.
- Ще вечерям в дома на приятелката ми - оправдава се момчето - и никога не се знае, току виж, стане заварката.
Аптекарят връчва презерватива на подрастващия, той плаща и тръгва. След пет минути отново е там и иска още един презерватив.
- Сетих се, че братовчедката на приятелката ми ще бъде там... а е много красива! Може да се заинтересува от мене... мисля, че е по-добре да съм запасен!
Младият човек туря в джоба втория презерватив и тръгва. Връща се начаса.
- Знаете ли, господине! Обмислих и реших, че ще е по-хубаво да взема още един. Чух, че майка й харесвала млади момчета и кой знае дали няма да се заинтересува от мене.
На вечерята у приятелката край масата е събрано цялото семейство, момчето зъб не обелва. По някое време девойката подшушва на госта:
- Ама, мили! Ти дума не продума! Не знаех, че си толкова срамежлив!
- Аз пък не знаех, че баща ти е аптекар!
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
- Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
- Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж!
По някое време пак:
- Може ли да го хвърля тоя чувал?
- Не може, той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи!
- Василий Иванич, какъв е тоя план?
- Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж…