Късно вечерта звъни телефона:
- Петров бързо идвай, в градинката пред болницата двама са налегнали жена ти и блудстват с нея.
Нашият човек скача, облича се и тръгва с колата.
След две преки рязко спира:
- Да му *** майката в какъв стрес живея. Нито съм Петров, нито съм женен.
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли - на пътя му застанал Кумчо Вълчо:
- Как си, Зайо, какво правиш?
- Добре съм Вълчо, ама се напуших.
- И какво усещаш?
- Ами нищо!
- Как така нищо бе, Зайо?!
- Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!