Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си.
Жега… Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце…
Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката.
Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя."
Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва:
- Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Братовата жена на Иванчо миела прозорците, качена на висока стълба. Минал отдолу Иванчо, хвърлил един поглед и промърморил на себе си:
- Ех,че баджааак.
- А, пък батко ти не го харесва - обадила се снаха му от стълбата.
- Сито, кучето, ситооооо...