Прочул се Юнакът през девет планини че може да изяде един вол, една кола хляб и една бъчва вино да изпие. Прочул се през девет села, но в десетото не повярвали и решили да проверят. Събрали се селяните и поканили Юнака да им покаже тези умения. Опекли една кола хляб, един вол, наточили бъчва вино и зачакали. В уреченото време дошъл Юнака, седнал на масата чупи си от хляба, яде от печеното, пие вино. Изял всичко и за още попитал. Селяните не вярвали на очите си! Взели да питат Юнака:
- Кажи Юначе, къде научи тези умения?
- Това научих по разни срещи и банкети и ако искате да знаете аз не съм Юнакът, а шофьорът му!
Червената шапчица, Оноре дьо Балзак
Вълкът стигна до къщичката на бабата и потропа на вратата. Тази врата беше изработена през XVII столетие от неизвестен майстор. Той я беше изрязал от модерния по това време канадски дъб, беше й придал класическата четвъртита форма и я беше закачил на железни панти, които на времето си може и да са били хубави, но сега ужасно скърцаха. По вратата нямаше никакви орнаменти и шарки, само на долния десен ъгъл личеше драскотина, за която се разказваше, че Селестен дьо Шаварж, фаворит на Мария - Антоанета и братовчед по майчина линия на дядото на бабата на Червената шапчица е направил със собствената си шпора. Инак вратата беше съвсем обикновена и затова няма да се спираме по-подробно на нея.