Вицет — Перник

Един катаджия пътувал към София. По едно време попаднал на задръстване. Тръгнал напред да види каква е причината. Стигнал до началото на задръстването и видял една кола, която се движила напре-е-ед-наза-а-ад. Спрял я той и от там се показала чаровна блондинка. - Какво правите? - попитал катаджията. - Засилвам се да полетя - отговорила блондинката. - Защо? - Искам да отида в София, а на онази табела е написано "София" и има нарисувана стрелка нагоре.

Блондинки 03.10.2017 3,699 прегледа

Следващ →

Още вицове

Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема. Капитанът на Коста Конкордия ще пише роман за корабокрушението. Страхотно. Искам да го прочета. Това със сигурност ще е страхотен порно-роман. Их бин българче Их бин българче унд крефте мутер мен ме е родила, с готини блага гешефте мойта хаймат ми е мила. Их бин българче унд либе мойте долари зелени, и на Вуте да го тресна първа фройде е за мене. Их бин българче, ин фрайер щад насран си аз живея, българското в мен играе, щом файда ме залюлее. Их бин българче унд ваксна в царски дни и Ново време, зон на чалга съм прекрасна, тохтер съм на гадно племе. Обадил се един борец в агентция за недвижими имоти и казал , че иска да купи замък. Обадили му се след 2 седмици и му казали че се продава замък от първата половина на 18 век. Борецът попитал: - А къде му е втората половина? Навикът е страшно нещо. Баба, която разглежда снимки на iPad-a, си плюнчи пръста.