Сряда, 7 октомври 2026 | Перник Облачно 17°
Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда. - Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”. - И защо? – попитал той. - Защото ме докосна по рамото без разрешение. - Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал. - Да, отче. - Това не е основателна причина да го наречеш копеле. - Но, отче, той ми пипаше гърдите. - Както аз сега ги пипам ли? - Да, отче. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но след това той ме съблече. - Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й. - Да, отче. - И това не е причина да го наричаш копеле. - Но, отче, той ме облада. - Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея. - Да, отче – казала тя няколко минути по-късно. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН. - Ах това гадно копеле!
Монаси 7,743 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Дядо, а защо толкова са те харесвали жените? - Идея си нямам. Често сядам, слагам си члена на коляното и мисля ли, мисля... В един самолет пътували четирима души. Президент, Професор, Студент и Старец. По едно време самолетът се развалил и пилота им казал, че има само 3 парашута. Президентът грабнал първия парашут и казал: - Аз съм най-важен затова трябва да се спася. И скочил. След него професорът взел втория и казал: - Аз съм най-умен и затова трябва и аз да оцелея. И скочил. А старецът казал на студента: - Хайде, скачай с последния парашут ти си млад трябва да се спасиш, а аз вече съм си изживял годините. А студентът му казал: - Спокойно старче има два парашута, защото "умният" скочи с раницата ми! Джордж Буш е на посещение в Националния исторически музей. Там той има кратка среща с проф. Божидар Димитров и на изпращане му казва: "Чао, мюзеймен". А Божидар Димитров в същия стил му отговяря: "Чао, бушмен". Реклама: Имате пърхут, бръчки и малки гърди? Ужас. Разговарят родителите на двама студенти: - Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията - казва не без гордост един от бащите. - Провървяло ви е - тъжно забелязва другият. - А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си - ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка...