Курорт Сочи. Светлокоса московчанка приближава автоматичен кантар. Пуска монета и поглежда стрелката. Недоволно цъка с език. Сваля шлифера си, пак пуска монета и стъпва на везните. После сваля пуловера си и отново се качва на кантара. Посяга да пусне монета, но в този момент се приближава един грузинец с шепа монети:
- Подожди, дорогая! Дальше я оплачиваю!
Щирлиц отваря с труд очите си и си мисли:
"Ако съм у тях съм щандартен фюрер Щирлиц, а ако съм у нас съм полковник Исаев".
- Ама, че сте се натряскали, Вячеслав Тихонович!