Сряда, 7 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 15°
Най-накрая български отбор успя да отиде на финал на Шампионската лига. Това стана, след като нашите момчета успяха да съберат 12 капачки от "Амстел" с награда билет за мача.
Спортни 4,164 прегледа
Следващ →

Още вицове

Старец стои в гората под едно дърво и си мърмори нещо. - Какво правиш? - попитал го приятелят му. - Моля Господ да ми изпрати толкова пари, колкото са листата на това дърво. - А, ако ти ги изпрати, ще ги разделиш ли с мене? Старецът помислил и рекъл: - Моли си се сам! Я колко дървета има още! - Помните ли Наум Спивак? Когато преди 20 години отишъл в Англия, имал само чифт скъсани панталони. А сега има 50 милиона! - И какво прави тоя откачен с 50 милиона панталона? Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: - Абе ти защо не ме попита как съм? - Е защо да те питам? - Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. - Какво да те питам, нали те гледам? - Добре де, все пак от уважение поне... - Ама нали те виждам че си жив и здрав? - И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? - Е айде, щом настояваш... Крикор, как си? - Ох, не питай... Авраам - стар евреин взел на заем 100 000$ от своя добър приятел Исаак. Дошло време да върне парите, но бил инвестирал всичко и никакво постъпление не се очаквало в обозримото бъдеще. А падежа на заема бил на следващия ден. Върти се Авраам и не може да спи. Тогава неговата съпруга се ядосала и отворила прозореца: - Исаак, Исааак - извикала тя в два час след полунощ. Показал се Исаак сънен и по питал: - Какво има, защо си се разкрещяла през нощта? - Моят Авраам има ли да ти дава някакви пари? - попитала жената - Да има и какво от това - това е проблем между нас двамата - Е, няма да ти ги върне! - викнала жената и затворила прозореца, след което се обърнала към мъжа си и му казала - Е сега спи, той няма да може да мигне цяла нощ. Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!