Свещенник предложил на монахиня да я отка ра до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, до като сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й.
"Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново.
"Прости плътската ми с лабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастир а, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за д а погледне Псалм 129. Същият гласял:
"Давай напред и търси, нагоре ще от криеш благоденствие."
Мутри си спретнали купон. Едната от мутрите довела и жена си. Естествено, разговорите се въртели около насилието, наркотиците и прочие. Накрая жената не издържала:
- Абе, вие не можете ли да говорите за нещо по-културно?!
Миг мълчание, и един се обадил:
- Помните ли как го пребихме оня, в лицето беше станал като картина на Пикасо...
- Добре, добре-прекъснала го изнервена дамата - я по-добре някаква музикална тема!
Пак кратко мълчание, и се обажда друг:
- А помните ли колко наркотик пренесохме в онова виолончело?...
- Абе, вие не можете ли да говорите за нещо чисто и възвишено?
След кратко смущение се обажда трети:
- А помните ли как го очистихме оня на Витоша?...