Сряда, 28 октомври 2026 | Перник Облачно 10°
Агитационен плакат: "Скъпи родители! Помнете, че малките деца, оставени без надзор, скоро се превръщат в малки родители!"
Деца 4,944 прегледа
Следващ →

Още вицове

Попитали един лекар: - Как най-кратко можете да опишете отношенията между психиатрите и душевно болните? - Невротикът строи въздушни кули, душевно болният живее в тези кули, а психиатърът прибира наема! Човек си спи в леглото. Неочаквано се стряска и вижда над него се е надвесила Смъртта. - И-И-И-звинявай за какво си дошла? - с нескрито вълнение я попитал той. - Идвам за душата ти - рекла Смъртта. Мъжът въздъхнал с облекчение, обърнал се към спящята до него съпруга, побутнал я и и рекъл: - Душичке, ставай, че те търсят. Винаги правя това, което не мога, за да мога да се науча да го правя. Пабло Пикасо Запалило се кметството. Точно когато на третия етаж имало заседание на кмета с шефовете на различните служби. Изскочили те на прозореца, взели да викат за помощ. Събрали се зяпачи, някой донесъл голямо одеало. Опънали одеалото и се развикали: - Скачайте! Първи скочил кметът, а гадните му съграждани - дръп - дръпнали одеалото и кметът - пляс на тротоара. А хората пак викат: - Следващият! Показал се шефът на социалната служба. - Да не дръпнете одеалото! - Няма! Скачай! Скочил той, а гадните зяпачи - хоп - пак дръпнали одеалото. Застанал тогава на прозореца шефът на полицията. - Скачай, полковник, тебе ще те държим! - заобещавали отдолу. Полковникът обаче не се вързал на стария номер. - Я внимавай! Разстели одеалото на тротоара! Три крачки назад, ходом марш! Един бедняк помолил моллата да почете над бащиния ме гроб и му дал 10 монети. Дошъл моллата, почел 10 минути и се наканил да си тръгва, когато дошъл един богаташ и казал: - Молла, почети и на гроба на баща ми. - и му дал 100 монети. Моллата отишъл да чете, и чел, чел, и така половин час. Беднякът го попитал: - О молла, ти почете на бащиния ми гроб 10 минути, а на неговия половин час, как да разбирам това? Моллата: - Слушай, баща ти беше умен човек, един път като му кажех нещо, той всичко разбираше, а на неговия баща трябваше все да му повтарям.