Върви слепият Джо из градината си и събира ябълки. Напипва ябълката с ръка, вдига я, и я слага в кошницата. Напипва, вдига, слага в кошницата. Изведнъж в ръцете му попадат нечии гениталии. Слепият Джо пита: - Кой си ти? Тишина. Слепият Джо хваща гениталиите по-здраво: - Кой си ти? Отново тишина. Джо стиска гениталите по-силно: - Пак питам, кой си ти? В отговор се чува стон: - Аз! Джо стиска още по-силно: - Кой аз? Тишина… - Кой аз? - стиска още по-силно - П-педро. - Кой Педро?! - стиска с две ръце Джо. Тишина… - Питам, кой Педро?! - и още по-силно стиска… - Н-немият П-педро…
Отивам на риба и цял ден - нищо. Таман си тръгвам и опа, нещо се закачи на въдицата. Дърпам и изваждам някаква жаба.
"Пусни ме рибарю, аз съм златната жаба и ако го сториш ще ти изпълня едно желание."
"Добре, викам си на акъла, за какво ми е тая жаба и понеже играя на тото я накарах да ми каже шест числа. Прибрах се и попълних фиш с нейните числа. И няма да повярвате - ударих джакпота. И като се почнаха едни веселби - цяла седмица. Сетих се за златната жаба и реших да отида да й благодаря. Попитах я какво да направя за нея."
"Искам да ме любиш, защото аз всъщност съм омагьосана принцеса!"
Гледам я аз - крастава и грозна жаба, ама нали ме направи милионер. Прежалих се, стиснах зъби, притворих очи и почнах да я чукам. По едно време отварям очи и гледам - гадната жаба се превърнала в красиииива, неееежна четиринадесет годишна девойка.
Ето така седят нещата, господин съдия...