Беше топъл майски ден през юни. Тръгнахме преди час, а вече 5 часа се разхождахме. Времето беше приятно. Валеше проливен дъжд и слънцето силно напичаше. Видяхме сърна, с малките си зайчета и катерички, с техните синигерчета. Лисиците прехвърчаха от дърво на дърво и пееха омайно, а цветята ухаеха на развалени яйца.
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа:
- Ей, дългият! Кой е най-красивият в гората?
- Ти, лъвчо.
След малко среща зебрата:
- Ало, раираната! Кой е най-красивият в гората?
- Ти си лъвчо.
Продължава на татък и среща слона:
- Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората?
Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава пътя.
Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори:
- Ей, кво се нервиш, бе...Можеше да кажеш просто, че не знаеш...