Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 14°
Пиян мъж се клатушка по улицата и се срутва пред вратата на кръчмата. Докато се опитва да седне, вижда едно момченце и го вика: - Ей, детенце - ако позная как се казваш, ще ми донесеш ли едно двойно от кръчмата? - Няма, бе, тате! Хайде да си ходим в къщи...
Пиянски 2,753 прегледа
Следващ →

Още вицове

Един човек отишъл в градска тоалетна и пред него имало една табела на, която пишело “погледни наляво” - погледнал наляво, а там пишело “погледни надясно”; погледнал надясно и там пишело “погледни нагоре”; погледнал нагоре, а там пишело “погледни надолу”. Погледнал надолу, а там пишело “АБЕ ТИ ШЪ СЪ УГЛЕЖДАШ ЛИ ИЛИ ШЪ СИРЕШ?” Биби, следващия път с нас на преглед ще дойде и Лили, защото те пък с нейния приятел са хванали някаква болест, която е венерическа но се изразява в това, че ги боли гърлото и имат някакъв полип.... Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ". Мъжът попитал Господ: - Господи защо направи жените толкова красиви? Господ му отговорил: - За да се влюбиш в тях! Мъжът попитал пак Господ: - А защо ги направи толкова тъпи? Господ му отговорил: - За да може и те да се влюбят в теб! Лежат в гората лъвът и лъвицата на една полянка и си почиват след като хапнали една сърна и се изчукали сладко. Таамаан задрямват, от храстите изкача Зайо Байо, удря с една пръчка по носа лъва, дръпва му жестоко мустаците и изчезва с бясна скорост. Лъвът не обръща внимание. Лъвицата възмутена го гълчи: - Какъв цар си, един заек да се подиграва с теб! - Остави го, много е палав, пък и бързо бяга, не ми се разваля сега рахата.. След няколко дни се повтаря същата ситуация. Лъвицата не издържала на това издевателство и подгонила заека да защити семейната чест. Гонила го тя, какво го гонила, стигнали до една тръба, Зайко се мушнал в нея, а лъвицата си заклещила главата в тръбата. Минал Зайко отзад и спокойно опънал ръмжащата стопанка. Откачила си тя главата след доста мъки и се връща на полянката с проскубана козина. Лъвът пита: - И теб ли те закара до тръбата?? Червената шапчица, пиеса от Уилям Шекспир Действие 5. Сцена 2. Къщичката на бабата на Червената шапчица. Пред нея първи ловец с кучето си. (двоуми се) - Да вляза или да не вляза? Туй е въпросът. Кое е по-добре - да вляза аз и вълка да убия, или да си полегна аз, да си поспя? Легни, заспи и край. Да, тук е спънката. Какво ще видя в този летен кратък сън? Да знай човек, че този сън прекъсва чувствата във гладния стомах - тогава би могъл… Но този страх от нещо пред вълка, от таз затворена врата, отдето се нищичко не чува и не шава, сковава мойте сетива… Но стига! С тези мисли ставам аз страхливец. И бледната мазилка на страха покрива с плесен и разяжда естественият цвят на смелостта. Е, хайде, спри! Тез мисли прогони! Офелия, ти моя вярна кучка, ела, и с мен за всеки случай ти бъди!