Един мъж, рибар-маниак, се оженил за втори път. След месец отива на реката, един такъв пребит, със синини, обинтован. Седи и мълчаливо лови риба. Приближили се приятелите и го питат какво се е случило. Той неохотно им разказва:
- Прибирам се миналата седмица вкъщи, а жената ме пита: къде беше? А аз й дадох рибата и й казвам - бях за риба. Тя пак ме пита: къде беше? А аз и казвам - не виждаш ли, за риба. Тя казва: последен път те питам: къде беше? А аз пак - за риба.
... Кой може да помисли, че тя е наясно, че в Искъра сафрид не се лови.
Жена отива при художник и го моли да й нарисува портрет:
- Искам да ми нарисувате огърлица от брилянти на шията, обици от сапфири на ушите, пръстени с диаманти на всеки пръст и златен Ролекс на ръката.
- Но вие нямата нищо такова! - учудва се художникът.
- Няма значение. Вие го нарисувайте! Аз ще си закача картината вкъщи. Представете си, че умра преди мъжа ми. Той, естествено, женкар мръсен, ще се ожени за по-млада от мене... И представяте ли си, как тя ще се скъса от търсене на моите скъпоценности...