Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
При Ветеринар:
- Какъв е проблема с Пекинезчето?
- Още като беше паленце,като чуеше музика започваше да вие,
после се научи като пуснат чалга по радиото,със зъбки да
дърпа кабела от контакта,но напоследък с Олимпиадата,
пуснат ли Китайския Химн,скача на червената възглавница,
изправя се на 2 крачета и застава мирно!