Сряда, 7 октомври 2026 | Перник Предимно облачно 16°
На опашката пред портата на Свети Петър си говорят двама мъже: - Ти от какво умря попитал първият? - От сърдечен удар. А ти? - От студ. И как така умря от сърдечен удар? - Един ден ми се наложи да замина за командировка и оставих жена си сама. Тръпки ме побиваха че ще ми изневери затова не заминах, а се прибрах късно вечерта. Преобърнах цялата къща и не намерих никой. Толкова се зарадвах, че получих сърдечен удар. - Хахах е ти си братле не само глупак ами и тъпак. - Е как пък тъпак, айде за глупак може ама... - Трябваше да провериш в хладилника. Сега и двамата щяхме да сме живи.
Семейни 3,613 прегледа
Следващ →

Още вицове

В борбата за свобода на личността първо място получи борбата, второ-свободата, а на последно-личността. - Скъпа, ще се забавя на работата. - Обещаваш ли? В една кръчма влиза човек и сяда на бара. До него седи друг човек, а в краката му седи бултериер и ръмжи заплашително. Първият уплашено пита: - Господине, вашето куче да не вземе да ме заръфа... - Какво говорите, господине!!??? Моето куче е най-миролюбивото куче на света. То обича хората и само се гали в тях... Тогава първият се пресяга и се опитва да погали бултериера. Естествено кучето го захапва за ръката. Другият мъж спокойно продължава да си пие. Първият /ядосано/: - Що ме излъга, бе? Нали беше най-миролюбивото куче... Вторият поглежда надолу и отговаря: - А, това не е моето куче... Маршрутка. Качва се млада майка с 5-6 годишно момченце. Детето мрънка: - Мамо, купи ми банани! Купи ми! - Нямам пари - казва майката.- Няма да ти купя! - Ако, не ми купиш банани, ще кажа на тати как целуваше, по корема чичо Васил! След такава заплаха, цялата маршрутка избухнала в неистов смях. На първата спирка майката, цялата червена задърпала детето да слизат. Шофьорът на маршрутката й подал два лева и й казал: - Ето, да купиш банани на този разбойник! А,отзад се обадил един младеж: - А, бе ти да не си чичо Васил? Отново неистов смях.... Млада двойка прекарва приятна вечер в нощен бар. На излизане жената забелязва, че си е забравила ръкавиците и се връща, за да ги потърси. След като не ги намира, поглежда и под масата. - Извинете, мисля, че господинът, когото търсите, стои там, до вратата - казва учтиво портиерът.