Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Облачно 7°
Писмо, намерено в бутилка от оекана: "Намирам се на необитаем остров. Няма магазини, пари, автомобили, политици, мръсен въздух. Пукнете се от яд!"
Разни 2,233 прегледа
Следващ →

Още вицове

Блондинка влиза в бара много разстроена. Барманът я пита: - Защо плачеш? - Всички ми се смеят, че съм много глупава! Баманът: - Ще ти докажа, че не е така. И барманът се обръща към една брюнетка: - Отиди до вас и виж дали не съм там. Брюнетката тръгнала. Блондинката се смее. Барманът я пита: - Защо се смееш? Блондинката: - Ама, че е глупава! Аз бих се обадила по телефона. - Докторе, имам два проблема - безсъние и склероза. Посред нощ се събуждам, ставам, отивам до тоалетната, после до сутринта се въртя и не мога да заспя... - А склерозата в какво се изразява? - Забравям да се върна от тоалетната. Две мутри се скарали със своя шеф, защото той им казал, че никой нямало да познае, че са мутри. Обзаложили се, и мутрите тръгнали да разпитват хората. В първото село попитали едана баба, но тя не можала да познае каква им е професията. В друго село попитали един дядо, но и той не им казал. Отчаяни, че изгубили облога, тръгнали да се пребират. По пътя срещнали един овчар с 3000 овце. Спряли при него и го попитали, но и той не им отговорил. Тогава те му казали, че ако не познае ще вземат една овца. Овчарят не познал и те взели една овца. Кога тръгнали да я качват в колата овчарят казал: - Чакайте, знам какви сте. - Какви сме - казали те. - Ами мутри сте. - И как позна? А овчарят казал: - Ами толкова сте прости, че от 3000 овце хванахте Кучето. Иванчо влязал в стаята на родителите си и ги заварил да правят секс. Иванчо попитал баща си какво прави, а тои му отвърнал - Вкарвам мерцедеса в гаража синко. Тогава Иванчо казал - А може ли и аз да паркирам моето трабанче. Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен. Паулу Коелю (Алхимикът)