На младо семейство от Варненско село им дошъл французин на гости. Дошло време за сън и легнали тримата заедно, но го сложили него посредата. По едно време жената шепне:
- Генчо, Французина ма ибье!
- Ми кажи му да слезе, ма! - смотолявил той.
- Ми ни знам френски бе!
- Ми кат ни знаеш да та ибье тогъва!
Mили графе, всяка вечер когато се качвам на ку-
лата на нашия замък, минутите на тиха умо-
ра, ти знаеш как чакам да се изпра-
ви пред мен раздавача, но мислите ми са напра-
зни, и ти така ако ме измъчваш помни, че ти пи-
ша за последен път. Писмо от твоя Ани-
чка няма да видиш, а ще останеш с ху-
бавите спомени с хубавата снимка мо-
я в ръка.
а сега прочети през ред