Баща завел сина си на риболов. Хвърлил въдицата и двамата зачакали. Седяли така много време, обаче нищо не кълвяло.
Бащата:
- Сине донеси от колата тесто - ще ловим на него.
Синът:
- Ама тате, аз не знаех, че е за риболова и го изядох.
- Е нищо, донеси хляба!
- Е да де, ама аз не знаех, че и той е за риболова и по пътя го изядох целия.
- Значи да знаеш - никога вече няма да те взимам с мене за риба. Айде дояждай червеите и да си ходим!
Заради кризата изгубих работата си, преживявам четвърти месец на единия хляб и сладък чай. Вчера се порових из шкафа, намерих половин килограм боб и две глави лук. Реших да си направя боб. Чистя си аз боба, а малка хлебарка притичва към мен.
Бедната, от глад даже не се страхува от стопанина. Не я убих, като сварих божа, капнах й малко и на нея. Сега си седя и й капвам от сладкия чай. А хлебарката стана съвсем питомна. Яде почти от ръката ми.