Приятел на блондинка, служителка в пощата, загрижено я пита:
- Значи ти по цял ден, цели осем часа непрекъснато удряш печати по писмата. Не ти ли писва, та това е една изключително монотонна работа...
- Що да е монотонна, бе. Нали всеки ден сменям датата на печата...
- Защо си толкова тъжен?
- Тъжен ли? По-скоро в див ужас съм!
- От какво?
- Идвам от гара да посрещам жената, а тя не дойде. Страхувам се, че може да си е вкъщи още от вчера!