Сряда, 28 октомври 2026 | Перник Облачно 10°
Перник България Светът Спорт Обяви Видео eTV
Двама си говорят: - Вече не очаквам, че ще паднат цените на мобилните разговори. - Защо? - Защото БТК толкова вдигна цените на стационарните телефони, че все едно са мобилни, а старта на GSM-3 се отложи...
Разни 2,303 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж звъни на вратата на съседа си. - Какво има? - Комши, защо котката ти вие така? - попитал единият. - Къпя я - отговаря домакинът. - Е, и аз я къпя, ама моята не издава такива звуци! - Така ли? А как я изстискваш? Три хлапета се хвалят: - Моят татко ходи на работа в Либия, върна се и си купихме кола. Сега мама казва, че имаме всичко. - А моят татко - казва второто - беше на работа в Япония. Върна се и си купихме къща. Сега мама казва, че имаме всичко. - Моят баща, пък - допълва третото - беше на работа в Турция. Върна се и донесе сифилис. Мама каза, че само това сме си нямали... Така, че ние от по-рано сме си имали всичко. Учените дотолкова придобили самочувствие, че се изправили пред Бог и заявили: - Ние вече можем да направим човек от кал. - Добре отвърнал Бог опитайте! Те започнали, но той ги спрял: - А, не! Направете си ваша кал! Попитали англичанина "Къде е най-добре да се прекара времето с жена?". - В нейния дом, - отговорил той. - Лека музика, добър коктейл, чисто бельо... Задали същия въпрос на французин: - Сред природата: възбуждащо пеене на птици, шепот на трева, плаж, море... Попитали и бай Ганьо: - На стълбището. Ниската като стъпи на горното стъпало ще стане по-висока, високата ще слезе по-надолу. Ако ти омръзне, винаги можеш да кажеш: "Струва ми се, че съседката отваря вратата!". Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...