Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Обшо взето - ужас".
Праща втора телеграма от България:
"Тук хората пият, работят и се ебат. Общо взето - умряла работа."
Праща от Западна Европа:
"Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо.
Праща Свети Петър да провери какво става.
Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели.
Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Старшина Велков строил ротата на плаца и изнася леция:
- Сега ще правиме учение. Към нас лети самолет целия от алумин...
- От алуминий, господин старшина - се обажда глас от строя.
- Кой се обади! - пита старшината.
- Редник Петров, сър!
- Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... От какво е самолета редник?
- От алумин, господин старшина.
- Добре. Та, самолета от алумин носи една изядрена бомба...
- Ядрена бомба, господин старшина.
- Кой се обади?
- Редник Петров, сър!
- Две крачки пред строя! Легни! Стани! Легни! Стани... Каква е бомбата редник?
- Изядрена, господин старшина.
- Добре! Значи, тоя смолет ще пуска бомбата над нас. Какво трябва да напрайме?
Тишина. От сроя се чува познат ляс:
- Пазиме старшината!
- Кой се обади?
- Редник Петров, сър.
- Две крачки пред строя! Целия строй, легни! Стани! Легни! Стани...