София. 8,30 сутринта. Светофар на Дондуков. Бавно и тихо спира Майбах. От вътре се чува приглушена музика. Вебер. До него с изтъркани спирачки, пердета с пискюли на прозорците, цветомузика(гърми Софка и Устата) , тасове на Мерцедес, 2 тръби от зад, лепенки на Recaro, оранжеви булани по седалките и т.н. спира Голф 3 ПК. Въпреки изброените от мен "оптични екстри", не си е сложил ел-стъкла и за това след идноминутно навиване успявя да отвори прозореца.Чука на задното стъкло на Майбаха.То плавно се отваря и от вътре любезен господин:
- (учтив, но равномерен глас)-Добро утро, с какво мага да Ви бъда полезен младежо?
-(нахакан с една ръка на прозореца и дъвчещ дъвка)Аее батка убава ли е тази кола, дет’ са возиш на нея?
-(смутен)-Добра е -да.....
-Ааааа, Щот’ глеам не ги карат мноо.....
Кара си един човек жигулката, но на един светофар му отказали спирачките и се натресъл в един черен Мерцедес пълен с мутри. Човекът изтръпнал, но си казал: "Така или иначе ще ме утрепат, дай поне да си направя кефа", извадил една щанга от колата, излязъл и започнал да чупи Мерцедес-а. Натрошил стъклата, огънал калниците, вдлъбнал вратите, а от Мерцедес-а никой не излиза. Качил се човека в жигулката и отпрашил, а едната от мутрите казала:
- А, бе шефе! К’ъв беше тоя, бе?
- Незнам к’ъв беше, ама представяте ли си к’во щеше да стане, ако ние бяхме виновни?