Сряда, 28 октомври 2026 | Перник Облачно 10°
- Има крила, а не лети. Има човка, а не кълве. Има крака, а не ходи. Що е то? - Умряла гарга.
Тъпизми 3,065 прегледа
Следващ →

Още вицове

Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката… Американец, руснак и българин се събрали на по чашка и приказки. Край тях се завъртял дяволът почнал да ги изкушава. Казал на американеца: - Имам 10 бутилки вино и 10 жени, ти колко бутилки можеш да изпиеш? - Три - отговорил американецът. - А с колко жени можеш да спиш? - С три. След това дяволът попитал руснака: - Ти колко бутилки можеш да изпиеш? - Седем - отговорил руснакът. - А с колко жени можеш да спиш? - Със седем. Най-сетне дяволът стигнал и до българина: - Ти колко бутилки можеш да изпиеш? - Единадесет - отговорил нашенецът. - Ама чакай, аз имам десет. - Да, но аз имам и една бутилка в джоба си - пояснил българинът. - А с колко жени можеш да спиш? - С единадесет. - Ама чакай, аз имам само десет. - Така като те гледам, и ти не си за изпускане! - Ние си имаме нова кола - хвали се Иванчо в училище. - Каква? - Още не съм я видял. Татко цяла нощ я боядисва в гаржа и пренабива номера... Шестнайсетгодишна неопитна девойка отишла да се изповяда. - Отче, вчера нарекох един мъж “копеле”. - И защо? – попитал той. - Защото ме докосна по рамото без разрешение. - Както аз сега те докосвам ли? – попитал отчето и я прегърнал. - Да, отче. - Това не е основателна причина да го наречеш копеле. - Но, отче, той ми пипаше гърдите. - Както аз сега ги пипам ли? - Да, отче. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но след това той ме съблече. - Както аз ли? – попитал отчето и свалил дрехите й. - Да, отче. - И това не е причина да го наричаш копеле. - Но, отче, той ме облада. - Както аз сега правя ли? – попитал отчето и си пъхнал оная работа в нея. - Да, отче – казала тя няколко минути по-късно. - И това не е причина да го наречеш копеле. - Но, отче, оказа се, че той е болен от СПИН. - Ах това гадно копеле! Събужда се сутринта поручик Ржевски и гледа как слугата му чисти мундира от повръщано. Досрамяло го о решил да се оправдае: — Григорий, представяш ли си, отивам вчера на бал, стоя си мирно, пия шампанско, разговарям с дамите и някакъв пиян нахал ме оповръща целия, така го праснах по мутрата. — Малко му е било, господарю! Изакал ви се е и в гащите…