"Ние сме трима братя - царски синове. Вчера баща ни реши да ни ожени. Даде ни по един лък и една стрела и ни каза да стреляме. Който където улучи, там ще му е годеницата. Аз улучих в едно блато и тръгнах да си търся стрелата. Нагазих в блатото - наоколо кал, воня, мръсотия! Изведнъж гледам - една жаба държи в устата си стрелата ми. Викам й: "Дай стрелата, гадино!" А тя ми вика: "Целуни ме и тогава!" Какво да правя - целунах я.
И тя се превърна в чудно красиво дванадесет годишно момиче. Честна дума, господин следовател! Така си беше!"
Жена заминава в командировка, връща се, а в къщата вместо мебели само камари празни бутилки.
- Къде са мебелите, бе? пита тя мъжа си.
- Ммм, продадох ги.
- А парите къде са?
- Спокойно, парите са в торбичките...
- В кои торбички, бе?
- Ей в тия! сочи мъжът торбичките под очите си.