Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Облачно 7°
Авраам - стар евреин взел на заем 100 000$ от своя добър приятел Исаак. Дошло време да върне парите, но бил инвестирал всичко и никакво постъпление не се очаквало в обозримото бъдеще. А падежа на заема бил на следващия ден. Върти се Авраам и не може да спи. Тогава неговата съпруга се ядосала и отворила прозореца: - Исаак, Исааак - извикала тя в два час след полунощ. Показал се Исаак сънен и по питал: - Какво има, защо си се разкрещяла през нощта? - Моят Авраам има ли да ти дава някакви пари? - попитала жената - Да има и какво от това - това е проблем между нас двамата - Е, няма да ти ги върне! - викнала жената и затворила прозореца, след което се обърнала към мъжа си и му казала - Е сега спи, той няма да може да мигне цяла нощ.
Семейни 3,882 прегледа
Следващ →

Още вицове

Мъж сe прибирa oт рaбoтa и зaвaрвa жeнa му гoлa в лeглoтo: - Жeнo, каквo прaвиш ма? -пoпитaл той. - Ами миличко чакам те да се върнеш от работа какво може - казала жената. - Е хубаво де не можа ли поне една рокля да си сложиш? -попитал той. - Aма аз нямам рокли бе мило, ти така и не ми купи. - A нямаш рокли - казал мъжът отваряйки гардероба. - Я гледай какво става тука:1 рокля, 2рокли, 3рокли, 4, - Зрасти Гошка, 5, 6. Ерекцията не се забелязва толкова, ако ходите по нуди плажа на ръце. Говорят си две жени. - Всички мъже са похотливи мръсници, къде-къде по-добър е моят верен пластмасов приятел на батерии... - Да, обаче представяш ли си, ако ти свършат батериите в най-сублимния момент. - Е, ако това се случи, нищо не ми пречи да изимитирам оргазъм, както обикновено... На КГБ им трябва човек които да вземе паролата от талибаните за ядрените глави. КГБ като умни хора визмат един чукча. И го пращат за 10 дни в Ирак. След 10 дни... Директора: - Чукча взели паролата! А чукчата сяда запалва една пура и вика: - Другарю беше много лесно! - Е, кажи каква е паролата? - Еми каква четири звездички, каква може да е. Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!