Закон за управление на отпадъците, България, 2010 година.
Аз произвеждам 19 вида отпадъци в производствената си дейност. Не помня точно, но май 6 от тях са опасни, по смисъла на ЗУО. Все пак всичките 19 отпадъка си ги събирам в оделни контейнери, обозначени и надписани с един биллюк надписи. Опасните ги събирам по особено стриктен начин. Имам договори с фирми, които ги приемат.
Имам програма за управление на отпадъците, която е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за всяка работеща и неработеща фирмичка в България. тази програма епоследвана от разрешително по чл. 37 от горния закон. И т.н. ит.н.
Защо пиша тези глупости? Защото всичките 19 вида отпадъци се събират на едно място - местното сметище. Там се омешват и отиват в местната река.
България 2010.
Пациентът на лекаря:
- Докторе, имам проблем: не ми става.
- Това може де се оправи. Има два варианта. Първият: една операция, и всичко веднага ще е наред. Това ще струва 30 хиляди евро. Вторият: серия операция в продължение на един месец. Това ще струва 10 хиляди евро.
- Ми, трябва да питам семейството си преди да взема решението.
- Добре, елате утре.
На следващия ден.
- И какво решение взехте?
- Еми, ще правим ремонт в апартамента.