Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
— Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
— Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
-Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова… След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
— Но, Господи, тук има грешка?!
— Е, да де…
На перона на гарата група посреща роднина. Влакът спира от вагона излиза възрастен евреин. Всички се втурват към него:
- Абрахам, как пътува?
- Много кофти. Такъв билет ми дадоха, че през цялото време трябваше да седя с гръб към движението. Чак главата ме заболя.
- Че не можа ли да се смениш с някого? Възрастен човек си, сигурно щяха да ти отстъпят място.
- Нямаше с кога да се сменя. Купето беше празно.