Вторник, 17 ноември 2026 | Перник Облачно 11°
На един човек му се ходило по голяма нужда, но нямало свободна тоалетна. Намерил сянка зад църквата и тъкмо се надупил, миряните започнали да прииждат на литургия. Погледнал - нагоре върви гръмоотвод. Посеркото бил на зор и без да му мисли се покатерил на църковния покрив. Блаженно свалил панталона и започнал да се облекчава. За късмет една от керемидите липсвала и ароматния товар попаднал точно в отверстието. В този съдбовен момент попът общувал с Бога: - Дядо Боже каквото ни дадеш, това ще ядем. Потресът у мирянските души бил кански, кога в ръцете на дядо поп пльоснала зловонната манна небесна...
Гадории 7,047 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. - В костюми от онази епоха ли? - Не, в обикновени. За да се напълни залата. Гошо (55кг. дълъг и слаб като хилка) задява комшийката Сийка (90кг, яка и хитра вдовица), която редовно му отказва под предлог, че ако детето (на 6 год. страдащо от анорексия) ги види заедно, целият блок ще разбере, че ходят. След 5 месеца уговорки, тя най-сетне склонила и го поканила у тях. Вкарала го в спалнята си и гальовно му прошепнала: - Ти се съблечи гълъбче, а аз ще си взема едно душче и идвам! Тъкмо Гошо останал само по шорти, Сийка влязла с детето сочейки го с пръст: - Виждаш ли го този чичко, колко е грозен и кльощав? - Да. - Ако продължаваш да не ядеш, като пораснеш ще заприличаш на него. Иванчо разплакан споделя с майка си: - Мамо, мамо... Сънувах, че училището ми гореше! - Няма нищо, недей да плачеш! Нали знаеш, че това е само сън?! - Да мамо, точно за това плача... Новини от 2008 година: Днес при специализирана акция на НСБОП бе заловен опасен киберпрестъпник. В дома му е заловен компютър в работен режим - четял е детски приказки. По случая се води следствие. Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...