Едно коте се разхождало в парка, когато минало покрай едно езерце. То погледнало натам и забелязало във водата малка наденичка. Котето много се зарадвало и понеже водата била плитка то протегнало лапичката си, издърпало наденичката и я изяло.
На следващия ден докато котето се разхождало, то пак погледнало в езерцето. Там имало друга наденица, само че по-голяма. Този път се наложило котето да пъхне целия си крак във водата за да я извади. След това я изяло.
На следния ден нещата се повторили, но този път наденицата била огромна и била на дъното на езерото. Изглеждала много апетитна, но била толкова надълбоко, че котето наистина трябвало да се понапъне за да я извади, и тогава то паднало...
Поуката от историята е: Колкото по-голяма е наденичката, толкова по-мокро е котето!
Бай Ганьо тръгнал на гурбет в чужбина. Стигнал и до Япония. Поработил там известно време и като си тръгнал японците от благодарност му подарили дърворезачка. Обяснили му, че това е последен модел и с нея може да нареже 40 кубика дърва без да усети умора. Върнал се бай Ганьо в България и след време отишъл в гората за дърва. Цял ден рязал, успял да нареже 20 кубика и се прибрал в къщи много уморен. На следващия ден станал по-рано, пак отишъл в гората и цял ден рязал без да почива. Успял да нареже 22 кубика и се прибрал капнал от умора. Обадил се ядосан на японците и им обяснил, че тяхната прехвалена дърворезачка не може да нареже повече от 20 кубика дърва на ден. Японците се разтревожили и изпратили комисия, която да провери на място какъв е проблема.
Отиват японците с бай Ганьо в гората и той започва да реже дърва. След малко японците започват да говорят по между си:
- Леле, този ако се сети да включи дърворезачката цялата гора ще нареже за един ден.