Сряда, 28 октомври 2026
|
Перник
10°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Перник
България
Светът
Спорт
Перник
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Свободно време
Галерия
Рецепти
Вицове
Снимки на деня
Започна най-големият бирен празник в света - "Октоберфест"
Музеят на Джордж Лукас в Лос Анджелис отваря врати
Вторите Световни игри за хуманоидни роботи в Пекин.
Вино с коняк
Греяно вино с ябълков сок
Червено греяно вино
- Кажете докторе, сериозно ли е? - На Ваше място не бих почнал да гледам сериали...
Прочети още подобни вицове
28.10.2026
26.10.2026
25.10.2026
Видео
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
В хода на еволюцията, при шофьорите на маршрутни таксита на гърба са израстнали трета ръка и око!
Професионални
03.10.2017
4,026 прегледа
Следващ →
Още вицове
Млада жена е на прага на квартирата с куфар в ръка: - Мамо, връщам се да живея при теб! - Знаех си, че мъжът ти не е стока! Изневери ли ти? - Не точно! Хвана ме съвсем неочаквано с един негов приятел... - Ясно...Оказва се, че е по-отвратителен даже, отколкото съм предполагала!
Гларусът Гошо тръгва на автостоп за морето. Качва го открит камион превозващ празен кофчег. Завалява силен дъжд и Гошо влиза в ковчега. След малко камиона спира на двама махащи цигани. - А ва бате,ши на качиш ли до Бургас. - Качете се,отзад има още един. Качват се.Пристигат в Бургас.Шофьора пита Гошо,къде са се дянали циганите,след като не е спирал никъде,и е карал с 80. Гошо разказва какво е чул. - Мирко,ко ши кайш,да видим ли ко има вътре? Някой пръстен,някой часовник. - Страх май. - Няма страшну ва,той умря вечи. Гошо обяснява: - Аз само надигнах капака на ковчега,седнах и за секунда видях двама да се надпреварват,кой да скочи пръв.
Занимателна геометрия: Ако пътя към сърцето на мъжа минава през стомаха, то откъде ли почва този път?
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства: - Какво закопаваш там, малката ми? - Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах... Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка: - Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?... Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика: - Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!
Понякога ми се струва, че те обичам… Но после отварям очи и виждам - не, не теб…