Късна майска вечер, младеж води девойка по стъпалата към своето таванче. Влизат вътре и още не затворили вратата и започнали полудели от страст да хвърлят дрехите си, и тъкмо се запътили към спалнята, която била просто легло в единия край на таванчето, когато младежът забелязал, че девойката била доста окосмена по гърдите. И той моментално загубил всякакво желание за секс и се зачудил как да я разкара. Разгорещената дама продължавала да го тласка към леглото, когато младият но кален в десетки трудни ситуации младеж казал:
- Абе миличко тия косми по гърдите ти, пречат ли ти да бягаш?
- Не-е-е. - отвърнала по възможни най-категоричния начин дамата.
А нашият герой веднага отвърнал:
- Ами тогава бягай, бягай, бягай.
Жена се прибира по мръкнало, пътят й минава през гробище. Хваща я страх. Настига един мъж, който крачи в нейната посока:
- Може ли да вървя с вас?
- Да - казва мъжът.
За да няма неловко мълчание, жената завързва разговор:
- А вас не ви ли е страх да вървите нощем през гробище?
- Беше ме страх, докато бях жив - отвръща мъжът.