Четвъртък, 8 октомври 2026 | Перник Разкъсана облачност 14°
Говрят си двама в килията: - Ти за какво лежиш? - За нищо. - Всеки така разправя. - Ама аз настина за нищо! Откраднах портфейл, в който нямаше нищо!
Професионални 3,709 прегледа
Следващ →

Още вицове

Иванчо пита баща си ... - Тате, мама да не е певица? - Не защо? - Пее на един странен микрофон, с две яйцевидни батерии... И някакъв човек я гледа в устата... Момченце пита баща си: - Татко, вярно ли е, че при всички жени гърдите са различни? - Разбира се, сине. Ето ти пример. Когато една жена е от 20 до 30 години, гърдите и са като пъпеш - твърди и стегнати. Когато е между 30 и 40, гърдите и са като на круши - все още са добри, но малко висят. А когато жената е на 50, гърдите и са като лук. - Как така като лук, татко? - Ами гледаш ги и плачеш. По това време сестричката на момченцето пита майка си: - Мамо, а колко вида пениси има? - Ами, може да се каже, че има 3 фази. Когато мъжът е от 20 до 30, пенисът му е като дъб - голям и твърд. Когато мъжът е между 30 и 40 - като бреза - мек, но се все още се поддава. А след 50 - като новогодишна елха. - Елха? - Да, сух, а яйцата са за декорация. жена пита мъжа си: - Да знаеш, къде ми е телефона? - Сложих го да се зарежда. - Защо? - За да не ми казваш пак вечерта, че си недостъпна. В самолет летят инженер и програмист. Инженерът спи, а програмистът се чуди, какво да прави. Накрая сръгва с лакът инженера и казва: - Искаш ли да играем на въпроси и отговори. Ще си задаваме въпроси и който не може да отговори, ще дава по пет лева на другия. Инженерът отворил очи, прозял се и му теглил една дълга, след което продължил да спи. - Добре бе, тогава, ако ти не можеш да отговориш, ще ми дадеш пет лева, а ако аз не мога - ще ти дам петдесет лева. Инженерът се съгласил с неохота. Програмистът пита: - Какво е разстоянието от земята до луната? Инженерът мълчаливо подава пет лева. - Твой ред е. Инженерът пита: - Кой се изкачва в планината на три крака, а слиза на четири? Програмистът е в шок, отваря лаптопа, търси отговора в Интернет, звъни по мобифона, праща електронна поща на приятели, но отговор не намира. Накрая вади петдесет лева и ги подава на инженера с думите: - ОК, плащам. Кажи сега отговора. Инженерът мълчаливо му подава пет лева и продължава да спи. Даниел Боримиров толкова го било срам от позорните загуби на Левски в Шампионската лига, че не можел да излезе от вкъщи. Един ден обаче решил да се поразходи като се маскира. Сложил си той перука, тъмни очила, малко грим и тръгнал. На улицата пред блока стояла една баба и си бъркала в носа. Минавайки покрай нея тя му казала: - Здравей Боримиров! Боримиров много се изплашил и си казал: - Лелее щом тая откачена грозотия с криви крака ме позна, значи всеки би ме познал! Трябва да се маскирам по-добре! Прибрал се той вкъщи и се гримирал още повече, облякъл трикото на жена си, обул поовехтели дупчени обувки и наметнал небрежно един шал на Славия. Излязъл на улицата и си казал: - Тая мръхла ако пак ме познае се прибирам и няма да излизам повече! Но минавайки покрай нея тя пак се провикнала: - Здравей Боримиров! Боримиров се ядосал и я попитал: - Бабо, кажи ми моля те, как ме позна с тези очила? - Е как няма да те позная бе, аз съм Топузаков!