Мърморила си една баба:
Туй сегашните млади срама си немат. Натискат се по трамваите, цаливат се по входовете..., абе срама си немат! А едно време що беше, ей...
Чекам яз да се мръкне, па да заспат старите. Па после тихо отворим вратата, па се изсулим наповънка, па прибегнем до плето. Па Вуте он доде от другата страна. Па я кат се обърнем и дигнем полите, па Вуте пусне потурите, па срам, срам, срам!
А то туй сегашните млади срама си немат!
Стар евреин едва диша на смъртния си одър. Внезапно отваря очи и казва на стоящия до него внук:
- Мони, замириса ми на пържена риба, донеси ми едно парченце, моля те.
Внукът се връща след няколко минути и казва:
- Баба каза, че не може. Била за погребението...