Ако си обичал някога някой никога няма да можеш да му простиш. Непосилно е чувството, не сме богове, за да простим че някой взел ни е всичко което сме имали. Непростимо е да откраднеш нечие сърце.
Богата тъща казва на зетя си:
- Зетко, ето ти сто хиляди лева. Прави - струвай, само искам да ме погребеш много богато и да ми направиш скъп мраморен паметник.
На следващата сутрин зетят отива рано при тъщата си и казва:
- Направих всичко както ми нареди. Прави - струвай, погребението е днес в 12 часа.