Из дневника на мисионер в дивия запад :
Ден 1 : Приеха ме много дружелюбно !
Ден 2 : Загуби се дъщерята на шамана , голяма мъка , всички отидохме да я търсим !
Ден 3 : Намерихме я ! ! ! От голяма радост , шамана даде на всички да я опънем !
Ден 4 : Днес се загуби жената на вожда ! Много лошо ! Той е много свиреп ! Всички се втурнахме през глава да я търсим !
Ден 5 : Цяла сутрин вече я търсим , а ето намерихме я ... Вожда беше много щаслив , даде я на всички , и пак я опънахме и тази групово !
.....
Ден 6 : Тъмно е ... Мрачно е ... Страх ме е ....... ИЗГУБИХ СЕ ! ! !
Малкият Иванчо стои на балкона с баба си и гледа на улицата как едно куче яхнало друго куче и правят едно нещо. Иванчо се обръща към баба си и я пита:
- Бабо какво правят тези две кучета там долу на улицата?
Бабата се смутила, какво да отговори на малкия Иванчо и казала:
- Иванчо там долу на улицата едното куче си е навехнало крачето и другото му помага да я прекоси.
Иванчо се засмял на глас, а баба му го смъмрила, че в такава ситуация човек не трябва да се присмива на болката на другите. Иванчо я погледнал и казал:
- Бабо смея се защото, то при животните било същото като при хората - Ти гледаш да му помогниш, а той гледа как да ти го начука!!!