"Съгласна ли си да му събираш чорапите от пода, да го посрещаш в петък пиян на талпа посред нощите, да го пускаш за риба с пренощуване, да гледаш с него футбол, да търпиш приятелите му и да носиш цялото домакинство на гърба си?... Съгласен ли си - да й даваш цялата си заплата, да помниш всички дати, редовно да й подаряваш цветя, да обичаш тъщата, да не пиеш, да не гуляеш и ежедневно да изпълняваш съпружеския си дълг?;
- Така трябва да се пита! А не, - "в мъка и в радост...", да мрънкат всякакви глупости!
Шефа на борците решава да прати двама от тях във ВУЗ.
След една година отива и гледа единият от тях копае под едно дърво.
- Какво прави тоя, аз не мога да го накарам човек да убие, те го накарали да копае. Какво правиш бе келеш?
- Остави се, шефе, уча математика - карат ме да търся корен квадратен от четири и на - търся го.
- Ами къде е другия?
- Ами той май е в задния двор ама да знаеш май и той учи математика.
Отива шефа и какво да види - оня си изкарал оная работа на един пън, точи брадва и реве.
- К’во пра’иш ти бре?
- Остави се шефе - проплакал втория борец - карат ме да деля член на многочлен.