Така се случило, че един ден Гонзо умрял и се оказал пред райските порти. Почукал той и от вътре св. Петър попитал:
— Кой чука?
— Георги.
— Кой Георги? – отвърнал с недоумение светеца.
— Ами Гонзо, бе!
— …
— Георги Иванов – Гонзо!
— А-а-а, Гонзо ти ли се бе мойто момче. – зарадвал се св. Петър. – Извинявай, не очаквах да уцелиш вратата.
В училище, учителката:
- Деца, от какво се правят саламите?
Децата мълчат.
- Иванчо, ти трябва да знаеш - твоя татко има фирма за колбаси.
- Знам, но тате каза,че ако кажа на някой ще ме убие...