Червената шапчица, Максим Горки
I Вариант:
Стаята на бабата беше стара и нечиста. Стъклата на прозорците, вече мътни от старост, бяха гъсто оплюти от мухите. Бабата, стара и сива като своя дом, се вдигна сред дрипавите си завивки и погледна с уплашени сълзящи очи вълка.
- Здравей, Никитишна - поздрави с мазен глас той.
II Вариант:
Щом видя вълка на прага, тя се изправи - силна, смела кат богиня - се загледа в него с изпепеляващ огнен взор. Зърнал този огнен поглед, звярът с ужас си помисли, че таз баба е тъй смела, затова, че е Човек.
- Какво искаш, сиви вълко? - каза Бабата безстрашно и понеже бе Човек, думите й прозвучаха гордо.
Проверка в поделение.
Командирът развежда генерала, криейки очите си с ръка.
Генералът е възхитен от чистотата.
- Ммм, забележително. Кой отговаря за чистотата на плаца?
- Сержант Петров.
- Браво!
Продължават огледа. В столовата също блести.
- Кой отговаря за чистотата в столовата?
- Сержант Петров.
- Юнак!
Навсякъде всичко е изрядно и за всичко отговаря сержант Петров.
Накрая генералът поръчва да му се яви въпросния сержант.
- Браво сержант. Обявавам ти благодарност!
- Благодаря, г-н генерал. А вие си закопчайте най-горното копче на униформата, ако обичате.
- Ти ли ще ми кажеш бе, сержант!?
Командира си маха ръката от лицето - окото му е синьо - и шепне на генерала:
- Г-н генерал, сержант Петров никога не повтаря по два пъти…