Морски пехотинец, е изпратен за няколко години на остров в
Тихия океан, пише на жена си и я моли да му изпрати нещо,
с което да се развлича, за да не мисли за красивите островни
момичета. Съпругата му изпраща хармоника и му предлага да
се научи да свири на нея. Когато след две години войникът
се прибира в къщи, прегръща жена си и казва:
- Скъпа, умирам за малко любов! Хайде да си лягаме веднага!
- Добре, - казва тя, - само че първо ми посвири на хармоника.
Червената шапчица, Ерих Мария Ремарк
- Ела при мен - каза вълкът.
Червената шапчица наля две чаши коняк и седна на леглото и вдишваха познатия дъх на коняка. В този аромат имаше тъга и умора - тъгата и умората на гаснещата привечер. Конякът беше самият живот.
- Свършено е вече - каза тя. - Нямам вече на какво да се надявам повече. Аз нямам бъдеще.
Вълкът мълчеше. Той беше съгласен с нея.