Отива един човек да търси работа във ферма.
- Искам 1000 лева заплата!
- Чакай, бе! Хората тука вземат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш?
- Ами... Разбирам езика на животните.
- Добре. Я ела тука.
Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели.
- Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, 2 сте си ги поделили!
- Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата!
Кравата измучала.
- Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате!
- Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи!
Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете, и те изблейват. Шефа бързо казва:
- Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Влиза един македонски воевода в кръчмата и поръчва лута одринска ракия. Порка си той, а по едно време в кръчмата се се чува: "Ке ти го земат коньот бре ахмак!"
Скача нашият воевода, излиза пред кръчмата и гледа двама фесове се мотаят около врания му кон. Вади той чифте пищови и ги разстрелва на място.
Връща се вътре и поръчва още лута одринска ракия - препек.
Минало-неминало време и пак някой се цепи в кръчмата: "Ке ти го земат коньот бре будала!"
Излиза пак воеводата, мръсно разлютен, и гледа пак някакви чалми се въртят покрай конете. Вади патлаците и им отнася фесовете.
Влиза вътре, заръчва руйно цариградско вино и тамъъън да отпие, пак се чува същия глас и пак: "Ке ти го земат коньот бре чукундур!!!"
Воевеодата бесен-почервенял скача да заколи още някой турчин, когато кръчмарят се провиква: "Алоооооу, шахматистите на крайната маса, я по-тихо, ако обичате!"