Лежа си на дивана, пия си биричката, гледам телевизия! И изведнъж телефонът звъни:
- Взе ли детето от детска? Напазарува ли? Утре мама идва, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Петьо! И ми стана едно леко на душата...
Вървели си през гората Мечо Пух и Прасчо. Излезли на една полянка и що да видят – захвърлена пушка. Понеже не били виждали такова чудо досега, хванали да я разглеждат. Прасчо я хванал за дулото, а Мечо – съответно за приклада. Но естествено Мечо Пух най-накрая стигнал до спусъка и го натиснал. Чул се страшен гръм. Прасчо паднал на тревата и почнал да се превива:
- Квии – квии – квиииииик.
- К’во се правиш бе, свиньо – изръмжал Мечо – Знаеш ли на мен как ми заглъхнаха ушите?!